Камен Калев, дядо му и трите сезона на живота
Камен Калев е сред ярките таланти в актуалното ни кино, въпреки че това не всеки път е очевидно за фена. Започнал с операторско майсторство в НАТФИЗ, след това приключил френската кино академия " Фемис " и насочил се към режисурата, той остава най-известен с дебюта си " Източни пиеси " (2009) и първите български участия в Кан след дълга пауза. Следващите му две продукции " Островът " и " С лице надолу " имаха разнообразни драматургични и други проблеми и не съумяха да провокират същия отзвук въпреки присъединяване на интернационалните звезди като Летисия Каста.
Кан селектира в главната си стратегия и неговия нов филм " Февруари ", само че този триумф бе съпроводен с малшанс - това се случи в годината, когато поради пандемията фестивал нямаше, нямаше и червен килим, фотосесии и внимание от международната рецензия и дистрибуция. Това не трансформира обстоятелството, че " Февруари " е най-зрелият и най-хубавият филм на Калев дотук.
Добре е да създадем още отначало уговорката, че той няма да завоюва необятната аудитория - да вземем за пример тази на " Група Жигули ". Това е надълбоко втренчен във вътрешността, внимателен, наблюдателен филм, който изследва живота в естетика с природата. Героят Петър е въодушевен от дядото на Камен, пастир от сакарското село Раздел - близо до границата и надалеч от човешката суетност и суматоха. Филмът е конструиран като триптих, представящ героя на 8, 18 и 80 години, в три разнообразни житейски сезона. Повече лирика, в сравнение с разказ (помагат и включените цитати от Борис Христов и Камю), " Февруари " припомня за различен отличен нов български филм - " Ага ", с опита си да увековечи един изчезващ свят и неговите тихи, търпеливи герои.
Изигран от натуршчици в първите две житейски етапи, за третата Калев кани ветерана Иван Налбантов ( " Източни пиеси " ). Христо Димитров-Хиндо играе дядото на дребното момче, а режисьорът Милко Лазаров ( " Ага " ) е капитан от флота - един от малцината външни, с които Петър общува по време на военната си работа. Диалозите във кино лентата са нищожни, по остарял табиет Калев построява внушенията си посредством образни знаци - стадото овце, което съпътства героя през целия му живот, по време на единственото му пътешестване - в казармата на остров край Бургас, е опредметено от ято гларуси.
" Февруари " е пантеистична елегия за връзката с природата, за корените, за сливането със света, към който принадлежиш. Макар оттатък някои подмятания в " детския " епизод да наподобява, че Петър е лишен от всякакво любознание и просторност на хоризонта, той е мощен точно със своята непоколебимост и резистентност. Неслучайно и името му е такова: камък.
Музиката е на Петър Дундаков, камерата на Иван Чертов, копродуцент е племенникът на Кристо – Владимир Явашев. Калев с изключение на сценарист и режисьор е и създател на монтажа.
Кан селектира в главната си стратегия и неговия нов филм " Февруари ", само че този триумф бе съпроводен с малшанс - това се случи в годината, когато поради пандемията фестивал нямаше, нямаше и червен килим, фотосесии и внимание от международната рецензия и дистрибуция. Това не трансформира обстоятелството, че " Февруари " е най-зрелият и най-хубавият филм на Калев дотук.
Добре е да създадем още отначало уговорката, че той няма да завоюва необятната аудитория - да вземем за пример тази на " Група Жигули ". Това е надълбоко втренчен във вътрешността, внимателен, наблюдателен филм, който изследва живота в естетика с природата. Героят Петър е въодушевен от дядото на Камен, пастир от сакарското село Раздел - близо до границата и надалеч от човешката суетност и суматоха. Филмът е конструиран като триптих, представящ героя на 8, 18 и 80 години, в три разнообразни житейски сезона. Повече лирика, в сравнение с разказ (помагат и включените цитати от Борис Христов и Камю), " Февруари " припомня за различен отличен нов български филм - " Ага ", с опита си да увековечи един изчезващ свят и неговите тихи, търпеливи герои.
Изигран от натуршчици в първите две житейски етапи, за третата Калев кани ветерана Иван Налбантов ( " Източни пиеси " ). Христо Димитров-Хиндо играе дядото на дребното момче, а режисьорът Милко Лазаров ( " Ага " ) е капитан от флота - един от малцината външни, с които Петър общува по време на военната си работа. Диалозите във кино лентата са нищожни, по остарял табиет Калев построява внушенията си посредством образни знаци - стадото овце, което съпътства героя през целия му живот, по време на единственото му пътешестване - в казармата на остров край Бургас, е опредметено от ято гларуси.
" Февруари " е пантеистична елегия за връзката с природата, за корените, за сливането със света, към който принадлежиш. Макар оттатък някои подмятания в " детския " епизод да наподобява, че Петър е лишен от всякакво любознание и просторност на хоризонта, той е мощен точно със своята непоколебимост и резистентност. Неслучайно и името му е такова: камък.
Музиката е на Петър Дундаков, камерата на Иван Чертов, копродуцент е племенникът на Кристо – Владимир Явашев. Калев с изключение на сценарист и режисьор е и създател на монтажа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ